Инвестиции и риск: Двойната грешка

През последните дни правителството и държавната администрация май вкараха два гола във вратата на българската икономика. Първият е приемането на мерки като повишаването на тока, въвеждането на нови акцизи и планиране на увеличение на заплати на бюджетни служители, които по своята същност са строго преразпределителни и дискриминират по-голямата част от обществото за сметка на много малка група хора. Това логично, както сме писали многократно досега не е правилно нито от морална (не е справедливо само някои от нас да повишават благосъстоянието си, без да е ясно дали точно те го заслужават най-много), нито от икономическа гледна точка. Второто е вярно, тъй като приетите мерки само отдалечават икономиката от някаква по-висока точка на ефективност според модела на Парето (1). Това, че моделът е теоретичен, не означава, че при всяка възможност трябва да се създава по-ниска ефективност.

Вторият (авто-) гол са всички вторични негативни ефекти върху икономиката. Един от тях е например много вероятният бъдещ спад на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в абсолютен обем или рязко понижение на темпа им на нарастване от последните години – 2003 г.-почти 53%; 2004 г.- над 14% (2). Това намаляване ще дойде по две линии:

1. Правителството не иска да приватизира Булгартабак, Булгаргаз и др. под предлог, че трябва да се преструктурират и т.н.. През последните две – три години около 50% от ПЧИ се появяват благодарение на сключени приватизационни договори. Ако не се раздържавява (има още много какво – не би трябвало да е проблем) преките чуждестранни инвестиции ще спаднат с приблизително ?.

2. Инвестициите на “зелено” също най-вероятно ще спаднат, защото за разлика от други хора финансовите и инвестиционните мениджъри си дават сметка за:

•  Норма на възвръщаемост – тя намалява с нарастване на дирижираната неефективност. Още повече, че алтернативната привлекателност на България в регионален план намалява (3). Поскъпването на електроенергията е ясен сигнал за това.

•  Риск (общо) – с неговото покачване правителството може да се хлъзне по плоскостта на изкушението да регулира и регулира. Политическият и свързаният с него икономически риск винаги съществува в по-малка или по-голяма степен – сегашното увеличение на държавните разходи може да резултира в бъдеще към увеличение на някои данъци.

Подобни мотиви могат да стоят и в основата на световния доклад за инвестициите в частта му за България, представен вчера от постоянния координатор на ООН Нийл Буне. Според него темпът на нарастване на инвестициите в България няма да се запази на същото ниво, както през последните години.

Инвестициите са важни дотолкова, доколкото са един от трите (4) основни източника на по-висока производителност, т.е. на по-високи доходи.

Тяхното съзнателно или несъзнателно ограничаване не може да се оцени положително.

––––––––––––––-

(1) Вилфредо Парето

(2) Източник: БНБ и Българска агенция за инвестиции

(3) Плосък данък например е въведен в Естония, Латвия, Русия, Сърбия, Украйна, Латвия и Грузия. В Румъния кметът на Букурещ печели президентски избори, подкрепяйки такъв данък и не изоставя обещанието си.

(4) Подобряване на организацията, уменията на служителите, инвестиции (нови технологии, лицензии…)